Основно училище "Елин Пелин" гр.Бургас
Основно училище "Елин Пелин" гр.Бургас
Основно училище "Елин Пелин" гр.Бургас

Ученици на „Седянка” в ОУ „Елин Пелин” - Бургас

Народната памет разказва

Пресъздаване на обичая „Седянка” от учениците от училище „Елин Пелин” Бургас

      В миналото „седянката” е традиционен ритуал, който се правел при приключване на активния селскостопански сезон, когато работата намалявала. „Заклаждали” /т.е. организирали/ се от момите по махали през дългите есенни и зимни вечери. Именно тогава те правели своя чеиз – предели, шиели, бродирали и се веселели. В шегите и закачките неизменно участвали и ергени, които използвали възможността да бъдат близо до своите „изгори”. Въпреки, че се възприема като празник, в основата на седянката е трудът. Момците се грижели за забавата, а момите се надпреварвали да покажат уменията си в преденето, шиенето и другите “ръкоделни” женски работи. Трудолюбието е много ценно качество, затова тук присъствали и възрастни жени, които искали да подберат снахи за синовете си.

       Възстановката на   обичая „Седянка” в неговия автентичен вид от учениците от клуб „Родолюбие” при ОУ „Елин  Пелин” беше породено от желанието да се покажат, запазят и съхранят традициите и фолклора на Странджанския край. Подготовката за спектакъла включваше аранжирането на „сцената” с традиционния за селото интериор на дом, в съчетание с типични за обичая ястия – ошаф, питка, баница, варена царевица, пуканки и др. Всеки един от участниците имаше  „роля” – стопанка, стопанин, моми, ергени, гайдаржия и др- и беше облечен в народна носия от региона. Демонстрираха се основните в миналото женски занаяти – тъкане, предене, шиене, плетене. Диалозите, песните и закачките бяха почерпени от автентичния местен фолклор. Хората, които бяха изсвирени на живо от гайдарджия, бяха от типичния странджански репертоар.

    Участниците в клуба – петокласници от училището, вложиха сърце и душа в това представление. Техни гости бяха майките, бащите, бабите и дядовците им. За всички гости условието за присъствие беше също да носят елемент на народна носия. В края на представлението всички участници и гости заедно изиграха едно странджанско хоро и опитаха от вкусните ястия на трапезата.   

 Прекрасен елемент в мероприятието беше изложбата на предмети, свързани с поминъка и бита на българите в миналото.Изложените експонати  бяха осигурени от самите ученици в резултат на активна събирателска дейност.

    Представени бяха автентични предмети като сърп, паламарка, кобилица, мотовилка, гергеф, хурка, вретена, зъбци и др. В изложбата бяха включени и автентични престилки, кърпи, черги, възглавници, носии, а също и изработени от самите ученици предмети от глина, черги на малки станчета и боядисани по време на предишни занятия прежди с естествени бои.

    Изложбата успя да пренесе публиката в духа на българските национални традиции и напомни за богатството на материалната култура на нашия народ, сръчността и трудолюбието на предците ни. От своя страна участниците в клуба показаха, въпреки крехката си възраст, че желаят да запазят жива връзката със съкровищата на народния бит, за да бъде тя съхранена за поколенията.