„По стъпките на дедите ни“
- Един златен есенен ден. Едно старинно село. Много следи от миналото. Двайсет и три малки откриватели. И една мисия – да разберат как са живели, учили, работили и творили хората преди нас.
- Образователно пътешествие до с. Бръшлян и гр. Малко Търново в подкрепа на екипната работа, позитивното общуване и ценностите на „Училище без агресия“
Как се изгражда училищна среда, в която всеки се чувства приет, уважаван и подкрепен? Понякога отговорите се откриват не само в класната стая, но и по пътищата на миналото. В търсене на смислени начини за насърчаване на екипното взаимодействие и превенция на агресията учениците от 2. „Б“ клас на ОУ „Елин Пелин“ се отправиха на образователно пътешествие до село Бръшлян и град Малко Търново.
Инициативата съчета ученето чрез преживяване с опознаването на българското културно наследство и утвърждаването на ценности като взаимно уважение, толерантност, съпричастност, отговорност и принадлежност към общността. Денят извън училище се превърна в истински урок по сътрудничество, активно слушане, споделяне на знания и взаимна подкрепа. 
Първата спирка беше село Бръшлян, където второкласниците посетиха етнографския музей и килийното училище с камбанарията. Потопени в автентичната атмосфера на старото българско училище, те имаха възможност да опитат как са се учили техните връстници преди около 150 години – като изписваха букви с перо върху пясък и черна смола.
Разказът за живота и делото на легендарния учител Пейо Киприлов ги срещна с образа на истинския будител – човек, посветил себе си на просвещението и развитието на своята общност. Неговият пример провокира размисъл за силата на личния принос, отговорността и способността на всеки човек да бъде положителен пример за околните.
В етнографския музей децата научиха повече за традиционната странджанска архитектура, бита и ежедневието на предците ни. Беседата с уредничката разкри колко труд, постоянство и взаимопомощ са били необходими за поддържането на дома и семейството. Така учениците осъзнаха, че зад всяка сплотена общност стоят усилията на отделните хора и готовността им да си помагат.
През целия ден малките изследователи работиха по екипи, изпълняваха различни мисии и записваха своите открития в специално създадените „паспорти на изследователя“. Всяка задача изискваше наблюдателност, общуване и съвместно търсене на решения, превръщайки ученето в споделено приключение.
Образователната програма продължи в град Малко Търново с опознаване на изкуството на килимарството и уникалните ръчно изработени изделия от вълна. Учениците се докоснаха до майсторството на традиционните занаяти и разбраха колко труд, търпение и прецизност са необходими за създаването на всяко изделие.
Цветните нишки на килима се превърнаха в естествена метафора за екипната работа. Както всяка нишка допринася за цялостната красота на тъканта, така и всеки член на екипа е важен за общия успех. Тази аналогия насочи вниманието към умението да приемаме различията, да ценим приноса на другите и да постигаме заедно това, което е трудно да осъществим сами.
Последната спирка беше Природонаучният музей, където децата обогатиха знанията си за природното богатство на Странджа. Те се включиха активно в беседата за местните животински и растителни видове и за връзката между човека и природата.
Специално място в образователната програма зае и нематериалното културно наследство, изучавано в предходните учебни часове. Второкласниците споделиха знанията си за нестинарството и кукерството, както и личните си преживявания, свързани с празника Сирни заговезни. Така наученото в клас оживя чрез разговор, споделен опит и връзка с традициите на родния край.
В контекста на проекта „Училище без агресия“ пътешествието осигури естествена среда за практикуване на умения, необходими за изграждането на здравословни взаимоотношения. Работата по общи задачи насърчи децата да се изслушват, да изразяват мнението си, да си сътрудничат и да търсят решения заедно. Денят показа, че екипът не е просто група от хора, а общност, в която всеки има значение и чиито успехи зависят от взаимното доверие и подкрепата.
След успешно изпълнените мисии и попълнените „изследователски паспорти“ всички участници получиха заслужена награда – „Ключът към традициите“. Той се превърна в символ както на новите знания за Странджа, така и на положените усилия, активното участие и постигнатото сътрудничество.
По пътя към миналото децата откриха и още един ключ – този към разбирателството, взаимното уважение и приятелството. Защото училище без агресия се изгражда с малки, но значими ежедневни действия: когато се изслушваме, подаваме ръка, приемаме различията и работим заедно. Именно така създаваме общност, в която всеки се чувства ценен и приет.
Връщаме се от Странджа с нови знания, незабравими впечатления и увереността, че най-ценните уроци не винаги се учат от учебниците. Понякога те се откриват в следите на миналото, в споделените преживявания и в доброто, което правим един за друг.
Дейността е реализирана по Дейност 3 от проект BG05SFPR001-1.010-0170-C01 „Училище без агресия“, финансиран по процедура BG05SFPR001-1.010 „Превенция и предотвратяване на тормоза и насилието и намаляване на агресията в училищата“ в рамките на Програма „Образование“ 2021–2027 г.
