Елин Пелин – майстор на разказа
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Роден на18 юли през 1877 година, в село Байлово след години Елин Пелин ще се открои като майстор на разказа, като виден културовед и като един от онези значими съзидатели, които обръщат голямо внимание на българското село.
Димитър Стоянов / Елин Пелин/ е старателен ученик. Завършва основно училище, а по-късно и прогимназия. Интересът му към литературата обаче никога не престава. В годините се запознава отблизо с достиженията на българските и руските автори, тъй като те са сравнително достъпни. След края на прогимназиалния курс Елин Пелин става учител в родното село, като междувременно прави опит да влезе в художественото училище в столицата. Освен четенето, Димитър също много обича и да рисува. Селската действителност, в която живее и прекарва голямата част от живота си, оказва силно влияние върху творчеството на писателя. Впечатленията от детството, които Елин Пелин пази в спомените си са достатъчни, за да пресъздадат реалната, динамична и често трагична обстановка, в която живее българският селянин, неговите тревоги и неволи, неговото щастие, дори при най-малките жестове на съдбата.
Първите разкази от „зрелия“ период на Елин Пелин са „Ветрената мелница“, „Напаст божия“, „Андрешко“ и др. Много от тези по-сериозни творби са обвързани с трагизъм. Един от характерните персонажи е този на селския даскал, чиято тежка участ често е рисувана от перото на автора. Въпреки мрачните събития които описва, в разказите му винаги се намира местенце и за чистата красота на природата. Обект на писанията на Елин Пелин става рухването на патриархалното общество в името на новите прогресивни идеи на века. Тези събития са описани най-добре в повестта „Гераците“. Годините на войните малко изменят и стила на самия автор. По време на Първата световна война в творчеството му като ценност заляга патриотизмът. Именно тогава е издаден сборникът „Китка за юнака“. В последвалите години пък от печат излизат стихотворения и фейлетони, очерци, поеми и басни. С
името на Елин Пелин се свързват и някои от най-прекрасните детско-юношески произведения. Едва ли има някой, който да не знае за „Ян Бибиян“, или пък за „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“. Произведенията на писателя са известни не само в родината. Те са превеждани на около 40 езика и четени в много други страни.
Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София. В историята остава като човек, който преживява повратностите и динамиката на действителността в България от следосвобожденския период до зората на социалистическия строй. Зад гърба си оставя изключително наследство, което и до днес го откроява като един от най-заслужилите културни съзидатели.